Имението Фелър

Имението отвън:


Градината:
http://idi.bg/gallery/users/76/blogs/874/Image/butchart-gardens.jpg


Флоайе:



Моята стая:


Банята ми:



Дрешника ми с обувки:
http://4anta.com/wp-content/uploads/2009/08/022708_carey_400x400-300x300.jpg

Дрешника ми:


Стаята на Рейвън:


Нейната баня:

Дрешника и:


Дрешника и с обувки:


Стаята на Емили:

Нейната баня:

Дрешника и:



Дрешника и с обувки:
(същия е като на Рейвън защото не можах да намеря друг)



Вътрешния басейн:


Кухнята:


Барът в имението:

Стая за купони (част от бара):

Бална зала:

Стаята с аквариуми:
(ако искате да се порадвате на океански риби когато сте ни на гости...мястото е тук)


Коридорите в имението:

Трапезария:

Всекидневна 2:

Терасите:

Емили се возеше със своята кола.След известно време реши да посети имението на братовчедка си.Досега тя никога не беше идвала тук защото то наскоро бе построено.Тя погледна голямата къща пред себе си-беше много красива.Емили отиде и звънна на звънеца.След малко се чу тропане и Кейт се показа на вратата.

Кейт чу позвъняването,макар и да беше на втория етаж.Тя стана,разтърка очи,обу си пантофите и слезе долу.Щом стигна до входната врата,тя отвори и видя братовчедка си.
-Здрасти Емили!-на лицето и се появи лека усмивка когато тя видя братовчедка си.-Хайде братовчедке...Влизай.Добре дошла в моето скромно имение!-усмивката и се разшири.

Емили влезе и видя едно огромна, просторна стая.Беше много красива.Беше висока и изящна.Огромна дървена стълба водеше до следващия етаж, а дори и от тук тя виждаше многото стаи, които имаше именето.-Страхотно е.-каза момичето на братовчедка си.-Направо невероятно.

-Това не е всичко.Искаш ли да те разведа?Имам мъъънииичка изненада за теб!-каза тя като хвана братовчедка си за ръката и я поведе нагоре по стълбите.

Eмили тръгна с нея.Беше и любопитно каква изненада и готви братовечедка и, а освен това и беше интересно да разклежда красивата къща и многото и стай.-Каква изненадаа?-попита тя Кейт и продължи да се изкачва по стълбите.

-Ще видиш.-отговори тя и продължи да изкачва стълбите.
Когато вече се бяха качили на втория етаж,Кейт поведе Емили към някаква стая.момичето отвори вратата и бутна Емили вътре.
-Това е твоята стая.Тук имаш дрешник с дрехи,дрешник с обувки,стая и твоя баня.Харесва ли ти?

Емили погледна изумено момичето пред себе си.
-Лол.-гледаше втренчено-Невероятна е.

-Ела.-Кейт я поведе към някаква врата,която беше "комплект" към стаята и.-Това е твоя дрешник с обувки.-тя отвори вратата и те влязоха в дрешник голям почти колкото зала.

Eмили погледна-Пред очите и се простираше огромна стая пълна с всякакви видове обувки-имаше официални,на висок ток,ботуши,кецове,джапанки...бяха много..всякакви видове и цветове.Момичето гледаше възхитено.
-Намирам се в рая.-каза тя.

Кейт се засмя.
-Ами...Знам ,че обичаш да пазаруваш.А пък и това не е всичко.-тя я поведе по-навътре и пред се озова голям щанд с чанти и още един щанд с аксесоари.-Има и още един дрешник.

Аманда дойде и позвъня на вратата. Облегна се на стената и се загледа в имението.
-Колко е голямо...почти като моето! Ха-ха какво ли ще каже Кокоа като я доведа тук... - Аманда леко се засмя и докато чакаше да й отворят тя започна да се разхожда близо до вратата. Изведнъж се отдалечи прекалено много от вратата. Беше навлязла някъде из градината...Явно се бе загубила. (;д) Но тъй като вампирския й инстинкт я насочи към вратата това и спести доста време въртене нагоре-надолу...Отново се облегна на стената и зачака.

Кейт чу позвъняването и каза на братовчедка си:
-Емили стой тук моля те.Аз ще отида да отворя.-когато каза това,тя се затича към стаята си.
Щом влезе там,момичето влезе в дрешника и си оттам си избра дънки ( http://www.picvalley.net/u/42/41216_769.JPG ) и блуза ( http://befashionbg.com/images/d%20ts%20mo/d%20ts%20mo.jpg ). След това влезе при обувките.Започна да си търси обувки и най-накрая намери.Обу ги ( http://www.magazinzaobuvki.com/uf/9sept/big/8292.jpg ) и започна да слиза по стълбите.
Когато стигна до входната врата,Кейт отвори и видя едно белокосо момиче.
-Здравей.-тя се усмихна леко на новодошлата.

Аманда заговори с ледения си глас като се опитваше да изглежда мила, но явно неуспяваше.
- Здрасти, аз съм Аманда Сю, можеш да ми викаш Мока... - направи кратка пауза като поогледа момичето на вратата. "Май няма да се сприятели лесно с нея...явно обича да се облича със някакви шикозни дрехи...Ах...Мока свикавай!" помисли си тя и се плесна по челото. - А, така...ами искаш ли да се запознаем? И може да станем приятелки...но те предупреждавам...не се влача с кифли и лигли! Затова не ми се мазни много... - отново кратка пауза. Осети нещо и се осъзна какво говори. - Такам...ами приятно ми е...аз съм Аманда както вече казах, но ми викай Мока. - момичето подаде плахо ръката си за здрависване.

Кейт се здрависа с Аманда.
-Приятно ми е.Аз съм Кейт Фелър.Спокойно...Не съм кифла нито пък лигла.Облякох се така,защото тези дрехи ми харесаха.Не по друга причина.-момичето се усмихна и допълни.-По миризмата ти познавам,че си вампир.Аз също съм вампир.Хубаво е да се запознаеш с някой,който е като теб.Разбира се, че можем да сме приятелки.-усмивката на момичето стана още по-широка.-Хайде влез.Не стой на вратата.-покани я тя.

Аманда бе съкрошена.Очакваше съвсем друг отговор и реакция...но все пак отвътре се чувстваше съвсем малко радостна.
-Добре, щом даваш да вляза... - заговори Аманда с още по леден глас. Явно се бе опитала да сплаши малко Кейт, защото много трудно си намираше приятели и ги подлагаше на тестове, за да провери дали ще са истински или ще я лъжат, както всички останали...Тя наведе глава и започна да крачи съвсем леко към вратата, но тя не пускаше ръката на Кейт. След като застана на равно растояние с нея тя започна да говори, но този път гласът й беше топъл и мек.
- Виж нямам много приятели заради това, че постоянно ги плаша...Разбира се ти не си такава. Веднага видях, че можем да сме истински приятелки...Хм... - на лицето й грейна малка усмивка, която Кейт забеляза - ...Така си и мислех. Във Форкс могат да се намерят, както приятелки така и изгубени сестри! - момичето пусна ръката на Кейт и й даде една мечешка прегръдка. След като я пусна тя отново заговори с ледения си глас - Няма да те бавя повече на вратата...
Аманда явно леко бе стреснала Кейт с постоянното сменяне на реакцийте и настроенята, но тя дори не бе забелязала това.

Тя се засмя.
-Радвам се,че ми имаш доверие.По погледа ти си проличава,че си преживяла тежко минало.Повярвай ми...Не си единствената.-изражението и стана сериозно.-Аманда,добре си дошла в нашата компания.Ще си на добро място с такива като теб.После ще ти разкажа...Ако искаш де.-Оу...И...Да знаеш,ако ще учиш в колежа "Форкс" знай,че и там има вампири.Не съм запозната с тях,но съм сигурна,че има.Искаш ли да поговорим във всекидневната?-попита тя набързо.

-Ти всъщност на колко години си? - попита Аманда без дори да обръща внимание на последния въпрос. Явно имаше за какво да си говорят... - Да може! - На лицето й се изписа лека едвам незабележима усмивка. Веднага се приближи и отново прегърна Кейт. Отдели се от нея.
-Кхъм... - изкашля се тя. - Съжалявам прекалено много емоций за този ден...не съм от тези, които се радват всеки ден... - наведе глава и зачака момичето да я поведе към всекидневната.

-Познато ми е това чувство.Понякога и аз съм така.Аз съм на 18 човешки и 5 вампирски.-допълни тя,хвана Аманда за ръката и я поведе към всекидневната.
Щом стигнаха,те влязоха вътре и Кейт каза:
-Настанявай се.-тя се усмихна леко.

-Мерси, но предпочитам да стоя права...Навик. - Аманда се изведнъж се сети... - Коя първа ще разкаже миналото си? - явно тя бързаше да разбере, колкото се може повече за Кейт. - Извинявай за поведението ми и бързането, но... - тя се обърна... - Аз съм на 18 човешки и 11 вампирски. Бия те! - тя се обърна с лице към Кейт и отново попита - Та кой започва първи?

Кейт се засмя.
-Тъй като си гостенка... Ти ще си първа -отговори тя и допълни.-Ааа какво като ме биеш.За мен годините не са важни.-отговори простичко тя.-Слушам те.

-Добре тогава! - Аманда седна и започна да говори с тих и леден глас.
- Родена съм в Токио. Случей, че незнаеш Токио е в Япония. Нашето семейство не е от тези ухапва те вампир и ти се превръщаш в такъв. Нее, не е! Всеки един член има определена дарба и вид чудовище за всеки от нас. Примерно баща ми бе върколак, а майка ми полу-човек полу-вампир...Странна комбинация! Най-голямата ми сестра Куруму беше съблазнителка. Не го разбирай погрешно. Тя можеше да лети, но за да оцелее трябваше да прелъстява момчета. Другата ми сестра Руби беше вещица със вълшебни сили. Шираюки - тя пък можеше да заледява всичко. Казвахме й Ледената Принцеса. Следвам аз по ред на рождението. Аз съм вампир. След мен са Кокоа и Юкари. Кокоа е по-голяма и също е вампир. Юкари е вещаица също като Руби.
Когато бях на 6 годишна възраст родителите ми бяха убити от вампири пред очите ми. Или пред очите на цялото семейство. Сестрите ми изчезнаха някъде, а аз си останах съвсем сама...Отидох да живея при баба си, но явно тя незнаеше за произхода на семейството. Когато станах на 7 и придобих силите си на вампир веднага баба ми се опита да ме удуши, защото я беше страх от мен. Този опит беше безуспешен, а последиците ужасни. Убих баба си... - тя направи малка пауза, а глъсът и ставаше все по-леден и по-леден с всяко изминало изречение. - ...след това заживях в нейната къща. Нараних някои от моите приятели...не беше нарочно! Оттгава започнах да се страхувам от себе си... С времето се свиква...преместих се във Форкс с надеждата, че ще намеря някой приятел, но и с мисълта да не забравя Токио. Затова си взех абсолютно всички униформи...Но когато влязох в града се почувствах някак странно... Сякаш ще намеря някой роднина и така стана! Намерих Кокоа...Сега тя спи в имението ми....Знай,че ти си единствения човек, на който доверявам истинското си минало! Не трябва да го издаваш! Никога! - Аманда взе някакъв сериозен поглед и каза силно и весело - Ти си наред!

-Добре.Имай ми доверие.-каза тя и започна с историята.
Родила съм се тук.Имах любящи родители.Когато бях на 5 години баща ми катастрофира.5 години по-късно майка ми се жени повторно за Марк Майър.Имам и братовчедка.Казва се Емили Салватор,която в момента явно си разглежда дрешника.Щом навърших 13,втория ми баща доведе дъщеря си-Рейвън Майър.С нея станахме неразделни.Една вечер,докато с братовчедка ми и сестра ми се прибирахме от кафенето и минавахме по една тъмна и задъдена уличка,ни нападна някакъв неизвестен мъж,който се оказа вампир.Тогава той ни ухапа и ние претърпяхме трансформация и се превърнахме във вампири.Отначало аз мразех това,в което съм се превърнала,но с времето свикнах.
Това е моята история.А за хората....по-скоро вампирите,за които ти говорех, са сестра ми-Рейвън Майър и братовчедка ми-Емили Салватор.С удоволствие ще те приемем да се присъединиш към нас.-тя и се усмихна.

-Мерси, но засега мисля да си се движа сама...не съм готова за цяла група... - Мока замълча и веднага се изправи.Това, което каза беше истина. - Ще ти се обадя, когато искам това...може да се отбия със сестра ми Кокоа, за да се запознаете. - тя рязко смени темата. - Много ще хареса! Направо ще е във възторг! Не може да не каже "Искам гооо!!!" и да си лепне една усмивчица...Та за какво друго ще си говорим? - попита Аманда и зачака отговор.

Кейт за малко се замисли и после се засмя,като чу за сестра и.
-Ако искаш доведи сестра ти.Нямам нищо против.-каза тя.-Ако трябва и подарък ще и купя.-Кейт се засмя и допълни със сериозен глас.-Добре,когато искаш да се присъединиш към нас ми се обади.