Кафе "Ескорт"

Когато бях нервна винаги оставах сама.Затова седнах в някакво кафе, в което почти нямаше хора.
- Какво ще желаете ?! - мислите ми бяха прекъснати от сервитьорката (беше доста любезна)
- Все тая - отвърнах ѝ доста грубо, но в момента дори не обърнах внимание.
След малко момичето дойде с един студен чай.. започнах да сгъвам сламката за да се занимавам с нещо, докато мисля. По-добре, когато ми е криво да не разговарям с хора.Чудех се дали отново да не се върна във Франция, защото тук нищо не ме задържаше или пък да остана при братовчедка си, или пък да ида на някое съвсем различно място - например Лондон, но колкото повече се чудех, толкова повече не ми се искаше да заминавам .. И точно когато си мислех, че ще прекарам целия ден с мислите си видях някой запътил се към масата ми.

Влязох замислен в някакво кафене. Беше почти празно, само тук там имаше хора насядали по масите и увлечени в разговор. Едно момиче стоеше само и реших да седна при нея. Приближих се и я погледнах.
-Извинявай, свободно ли е? - Получих само едно мълчаливо кимване. Явно не беше много разговорлива. По миризмата усещах, че е вампир, което ме радваше. Дръпнах един стол и седнах при нея. Поръчах си обикновенно кафе, което знаех, че ще има ужасен вкус за мен. Все пак бях вампир. - Защо стош сама? - Огледах я от глава до пети. Беше симпратична, но не си падах по блондинки. Сервитьорката донесе кафето и аз го погледнах с отвращение. Отпих малко, като прикрих гримасата си. - Между другото аз съм Ейдриън...

Усмихнах се хладно.В момента наистина не бях в настроение, а пък сега и някакъв ми се натрапи на масата. Усетих, че е вампир.
-Аз съм Фейт, Фейт Марс. Стоя сама, защото исках да остана сама за малко, но не се получи, защото реши да седнеш точно на моята маса. - той се досети, че това беше намек да се махне, но не го направи.
Днес бях доста груба с всички, дори с него.
- Имаш нещо да ми казваш или просто реши да седнеш ?! - отвърнах съркастично.
Ейдриън се усмихна, имаше наистина хубава усмивка. Исках да се разкара, но той седеше и не мърдаше. Точно искаше да каже нещо, затова реших да оставя да го каже..

Ухилих се. Боже какъв кисел лимон бях уцелил.
-Просто реших да седна. - Явно и пречих и май трябваше да се разкарам, но продължих да стоя. Отпуснах се назад на стола и я погледнах. - И защо кисело лимонче искаш да си сама? - Бях доста досаден, но беше забавно и ми осигуряваше разнообразие. Отпих отново от кафето и завъртях очи. Всъщност умирах от скука, но Фейт успяваше да ме развесели и то много. По погледа и се четеше колко съм нежелан в момента, но щях да го преживея. Какво толкова не ми беше за пръв път да се натрисам така.

- Първо: Не съм ти нито кисело лимонче, нито кисело мляко или пък кисело зеле. И второ - Не е твоя работа! Мисля, че бях достатъчно ясна с намеци, които ти не ги разбираш, затова - Разкарай се от масата ми! - след, което погледнах към чая си с надеждата, че когато вдигна глава той ще се е разкарал.
Но чух смях, наистина силен смях. Вдигнах глава и видях - той се хилеше с пълно гърло като идиот.. Всъщност, той бе идоит, но както и да е. Всички души в кафето се обърнаха и го гледаха доста странно, но не му пукаше. В този момент взех чантата си и излязох от кафето.

Скочих и излязох след нея. С няколко бързи крачки я настигнах и тръгнах до нея.
-Хей, хей къде тръгна? - Ухилих и се. - Няма да се отървеш толкова лесно от мен. Защо бягаш толкова? - Ставах доста досаден и нахален, но никак не ме интересуваше. - Хайде да се разходим някъде? В гората? - Усмихнах и се. - Можем да поговорим и да видим защо си толкова бясна... - Не исках да прекалявам, но просто ми беше интересно. Моето любопитство нямаше край.

Зачудих се, защото ако му откажа сигурно и в тоалетната ще ме последва..
- Добре, добре.Ще идем в гората или където там искаш - само после ме остави на мира, става ли ? - беше наистина голяма лепка. Тръгнахме към колата му. Беше спрял в другата улица. Докато вървяхме се опитваше да ме разпитва, но аз не му отговарях на въпросите.
Но всъщност бе не само досаден, но и забавен, успя да ме развесели поне малко, въпреки, че не го показах.Най - после стигнахме колата.Огледах я - беше наистина много хубава. Качихме се и той подкара на някъде, но не обръщах внимание накъде кара.

» Кафе "Express"
» Кафе "Ланкордс"
» Кафе "Аll go"
» Кафе Брилянтин
» Спортен магазин "Пумс"