Плажа през деня

Ходих си аз по един пуст плаж и скивах една руса мадама.
- Ччч сладуранке как ти викат?
- На мен ли говориш?
- Ти случайно да скиваш друг около теб?
- Не.
- Е, значи говоря на теб. - Гледа ме много странно това момиче. - Та, ще ми кажеш ли как се казваш или да научквам?
- Хайде да те видим какво ще научкаш.
- Сали? - Поклати глава. - Линда? - Пак не. - Моли? - И това не е. - Еми немам представа. Айде кажи ми деее.
- Елизабет.
- Лели туй щех да го мъдря до утре, бе. - Изхилих се аз. - Ще ми кажеш ли нещо друго за теб, сладурано? - Стоях и чаках отговора й.

Правописни и пунктоационни грешки. Внимавай с правописа и следващия път повече описания!

Edit by: Нериса - Роузмари Дънстън

Поради някаква чиста случайност и аз бях на същия плаж, с единствената разлика, че си развивах силите и в момента бях на една голяяяма вълна и беше много яко. По едно верме се обърнах и к`во да видя - ще го убия тоя! Видял мадама, а мен не ме вика! Ооо, отмъщението започва. Накарах вълната да ме отведе направо на брега на морето и грациозно и наперено слязох от нея. Отидох до двамцата и ги погледнах, като игнорирах френда ми и хванах ръката на мацката и я целунах. Биваше ме подмазвач. Тя остана очарована, а аз миловидно й се усмихнах.
- Здравейте! Аз съм Бенджамин! А вие красива дама като вас не може да си няма име! - казах аз.

Правописни и пунктоационни грешки. Не разчитай на жаргона, когато пишеш роуплей. И не слагай емотиконки, когато пишеш РП - става грозно! И слагай разстояние след препинателен или пунктоационен знак!

Edit by: Нериса - Роузмари Дънстън

Последните лъчи на есенното слънце огряваше кожата ми и и придаваха лек блякък. Седях на едино сухо, паднало дърво край плажа и си мислех за сестра ми, все още не спирах да мисля за нея, чудех се къде ли е сего.
Имах някъкъв голям късмет, че в момента не валеше дъжд във Форкс, както често ставаше. Но въпреки хубавото време плажа бе пуст.
Както си гледах вълните , изведнъж чух, че някой се доближава, благодарение на вампирският си слух.
Той ме попита как се казвам, но аз реших да го потормозя малко и да го карам да познае.
Той скоро се отказа и му казах името си, но продължи с въпросите искаше да му разкажа повере за мен.
-Хммм, може би.- усмихнах се аз.- А ти как се казваш?
Точно в този момент от една вълна се появи още някой, който се казваше Бенджамин. Бях очарована от грациозният начин по- койтосе появи и целуна ръката ми.
-Аз съм Елизабет, но можеш да ме наричаш Бети. - исмихнах се чаровно аз.

АЗ ОТ СВОЯ СТРАНА БЯХ ОЧАРОВАН ОТ КРАСОТАТА И УСМИКАТА НА БЕТИ. Усихнах се с най - големия си чар и казах:
- Уволствието е мое, Бети. - след което погледнах към вълните и пак към момичето. - Какво ще кажеш да се повозим на вълните? - предложих й аз с чаровна усмивка.

- казвам се Евън-Конър - Точно тогава се появи Бенджмин. От къде ме беше видел. Тъкмо когато си бях харесал таз девоика.
- Ооо Бен. Винаги даваш страхотни идеи. Аз съм ЗА - обърнах се към Бети и и се усмихнах предизвикателно - Хайде мила ела с нас.
- Ами добре. Да видим какво можете.
- ООО ше се изненадаш какво можем ние с Бен - казах аз и с Бен се захилихме докато вървяхме към водата.

Малко се притесних, но все пак бях вампир и водата не можеше да ме убие, това не бе огън. Тръгнах след тях, но не влязох веднага. Загледах се към широкият хоризонт. Слънцето залязваше. Това придаваше една особена красота и нежност на небето. Пухкавите бели облачета бяха обагрени в златисто и розово и приличаха на нежно кадифе. А последните златни лъчи се отразяваха в морската вода и правеха дълга приказна пътека. Вълните пък се удряха в зловещите скали, сякаш искаха да ги разбият, но не успяваха и се връщаха назат, за да наберат сила за следващият си удър.
-Е, та как ще се повозим на вълните?- попитах, когато довата вече докосваше босите ми кара и скръстих ръце, очаквайки отговор като гледах ту единит, ту другият.

П.П. Не отговаряйте от мое име можеше да не съм зъгласна да отида с вас! Е, това не важи за някакви маловажни въпроси.

Засмях се тихо.
- Не ме ли видя перди малко? - попитах, но не получих отг и след няколко секунди накарах само с мисълта си под момичето да се появи една вълна, която я вдигна. В същото време и мен ме повдигна една вълна и с един грациозен скок, по - скоро стъпка де, се озовах на нейната вълна.
- Е, какво ще кажеш? - попитах, като погледнах към гледката, която се откриваше пред нас. Беше много вълшебна. Ама аз реших да я напр още по вълшебна и изведнъж в далечината се виждаха невероятин водни фируги.

- Фукльо! - казах аз и излязох от водата. Харесах си една скала и седнах на нея. Това място вече ми писваше. Имах нужда от промяна. Каде мога да отида сега? Може да замина за Англия и да навестя Кейт. Или да отида в Волтера, за да поизбия некои друг Волтури и да отмъстя за чичо. В тоя Форкс само бездеиствам и не се случва нищо интересно.

С Джейкъб лежахме на плажа, когато телефона ми звънна:
- Здрасти, татко, как е вечерята? Храната е вкусна, а? - казах весело аз.
-Млада госпожичке, не си и помисляй да лягаш в едно легло с това куче! Иначе лично ще дойда и ще направя така, че да ходи на три крака! - още не можах да се съвзема от това, коета баща ми каза.
-Неси, просто не правете секс. Приятно изкарване, ще си говорим после. - останах стаписана.
Джейкъб ме погледна странно. Той ме попита:
- Какво ти казаха?
- Бааааща ми...предупреди ме...да нямаме физически отношения...
Джейкъб ме гледаше сякаш ми е порастнала втора глава.

» Плажа
» Заведението на плажа