Холът

First topic message reminder :

Холът - Page 2 Hol2

Не спирах да се смея, гледайки как Джаспър се мъчи да обуе обувките.
-Аз казвам тези за Джас. Ти какво мислиш Белс? Да донеса ли още за Ед?-Едуард ме изгледа предупредително
-Нем, това мъчение му е достатъчно. Балгодаря, Алис. Но ми е интересно кои дънки ще им станат след като техните крака са по-дълги и големи от нашите.
-Всичките ли са прилепнали?!?-попита Джас ужасен
-Мхмм-трите отговорихме заедно
-Господи, Бела, няма ли къси гащички?!? Няма.да.посрещна.нашите.като.ТРАВЕСТИТ. Забрави съчетанието мен+пола. ЗАБРАВИ
-Ооо, добре щом искаш така-посочих чисто голото му тяло-да посрещнеш нашите, няма да ти се меся
-Забога, Алис, намери ми рокля - Едуард просъска последната дума, а Алис вече се беше върнала с тази рокля и червената и розовата от поличките.
-Ето, Едуард. А за Джаспър е розовата - натърти тя
-Господи, Алис, по момичешка не успя ли да намериш.-Алис се беше върнала с тази
-Избирай, Едуард!
-Господи, нека гръм да падне и на плъх да стана!-ругаеше Едуард докато я обличаше
-Много набожен си станал-казах аз през смеха си, а от него получих само поглед "ще видиш ти"

-Много набожен си станал. - Разсмях се гръмогласно. Момчетата изглеждаха бесни, ама много бесни.
-Къхъм - Покашлях се тихо. - За Логан червената. Много ще ти отива, пиле. - Отидох и го целунах страстно. Той изръмжа. Алис изчезна някъде и след ми се появи с няколко сутиена. (1, 2, 3. Изписках щастливо когато ги видях. - Номер три за Логан. Алис?
-Ок. Ето Логан, сложи си го. Номер 2 за Джас. Много ще си отива мило. - Момчетат посегнаха и взеха сутиените. Държаха ги и ги разлеждаха, явно бяха много недоволни. Ед погледна Бела умолително. Тя се засмя доволно. Алис ги погледна.
-Ед, не се опитавай да приложиш този поглед, Бела е с нас. А това е защото ме намокрихте... Трябва да внимавате. Та хм, Белс какво мислиш? Какво да сложим на Едуард... Да донесса ли още няколко сутиена...? - Избухнах в гръмогласен смях.

-Нем, виж сега, аз смятам, че за Логан трябва да е червения...така и така е в тая гама-избухнах в смях, а Логан щеше да се пръсне от яд.
-А за Едуард може би третия...отивам за ролки-отново избухнах в смях
Върнах се със 6 ролки тоалетна хартия. Едуард отскочи назад, когато ме видя да се приближавам
-Едуард, да носиш сутиен е грозно, но да носиш ПРАЗЕН сутиен е крайно.-говорех съвсем сериозно, а Алис и Вероника се гърчеха от смях. Едуард тръгна към ролките
-Ааа, не не не не, аз!-дръпнах ролките зад гърба си и метнах другите четири към сестра ми
-Ела Джаси, къци къци-тя бавно приклякаше към Джас, който уплашен все чудеше накъде да избяга- Миличък, нали знаеш, че ще разбера накъде ще отидеш, просто се предай-тя се насочи към сутиена на Джас. Логан просто беше осъзнал, че е безсмислено да бяга, затова се остави на Вероника да го....напълни..
-Хайде, Еди, Есме ще бъде мноого изненадана от новия ти стил- засмях се аз, а Едуард ме изгледа с поглед "Ще видиш ти", .... отново

-Хайде, Еди, Есме ще бъде мноого изненадана от новия ти стил. - Избухнах с смях.
-Хайде де момчета. Не ви ли е забавно? Изглеждате.... супер. - Сръгах леко с лакът Вероника. Ед и Логан изръмжаха. - Упс... Карлайл и Есме ще влязат след... Пет, четири, три, две... Едно. - Изписках при последната дума. Мама и татко влязоха в стаята с изумен вид. Погледа им обходи Ед, Джас и Логан. Есме остана с отворена уста. Карлайл пръв заговори.
-Какво по-дяволите....

- Упс... Карлайл и Есме ще влязат след... Пет, четири, три, две... Едно.-изхилих се, когато вратата се отвори и мама и татко влязоха. Есме изпсна торбата с покупки на пода и остана с отворена уста, оглеждайки момчетата.
-Какво по дяволите правите-Карлайл гледаше многозначително Джаспър и Едуард
-Татко, татко, чакай чакай-Едуард тръгна към него, препъвайки се заради токчетата
-Ние, аз....не е това което си мислиш-Джаспър заприказва. Вълни от срам ни заливаха все повече и повече
-Ние, не, не, не сме обърнали резбата-Логан гушна Вероника
-Така ли? А защо те видях да се натискаш с Джарпър преди минута-Алис скръсти ръце пред него, а аз и Вероника едва се сдържахме да не паднем на земята и да се въртим от смях
-Какво?!? Аз аз не съм...Алис!-Джаспър се опита да се оправдае, а Карлайл и Есме стояха с отворена уста
-Мамо, татко, не сме на левите брегове, всичко си е наред-Едуард беше опулен но се съвзе и отново беше тръгнал да ги убеждава
-Аз ... ще-Есме взе чантата
-Да, и аз-Карлайл й помогнаи те изчезнаха от стаята. Май отидоха в кабинета
-Ще дойдат след 5 минутки...И аз те обичам, мило-Алис отвърна на злобния поглед на Джаспър
-Как? АЗ? И ДЖАСПЪР?!? КЪДЕ? КОГА? АЛИС!-Логан щеше да потроши нещо, а Вероника и аз се заливахме от смях

-Как? АЗ? И ДЖАСПЪР?!? КЪДЕ? КОГА? АЛИС! - Логан беше бесен. - Как можа да го направиш Алис? - Отидох до него и запуших устата му с целувка. Телефона ми звънна. Затворих и отново се прехвърлих към Логан. Алис, Бела и Фейт се покашляха. Отръпнах се смутено от Логан. Чувахме шепота на Карлайл е Есме.
-Ед, мама много се зарадва да те види... Трябваше да ти сложим и сенки... - Всички се разхилхме. Алис отиде и се разлигави на Джас.
-Милоооо мисля че трябваше да ви качим на по високи токчета...
-АЛИС...!!!
-Хм, се тая. Мисля че е време да разжерете останалата част от плана ни... Бела, микрофона е твой.

-Карлайл, Есме, ще дойдете ли за момент?-каза Едуард гледайки ме многозначително. Карлайл влезе объркан
-Къде са ми дрехите?-гледаше към момчетата хихи
-Ааами и ние това се чудихме-Джаспър
-Къде са ми дрехите?-Карлайл
-Не, татко, къде са всички мъжки дрехи-поправи го Едуард гледайки ни свирепо
-Ааа...ъъъм...ами...такова-започна Алис
-Оооо, я стига!-замятках ръце-Дрехите ви са в имението Марс, отивайте ако искате. Не че Фокус ще ви ги даде де...-тримата изръмжаха едновременно
-Всъщност можеше да пропуснеш последното изречение, Бела. Щях много да се зарадвам, гледайки Логан да тича на токчета-Вероника се изкикоти, а Логан завъртя очи

-Всъщност можеше да пропуснеш последното изречение, Бела. Щях много да се зарадвам, гледайки Логан да тича на токчета. - Срещнах погледа на Карлайл. - Добре де. - Кимнах на Алис. Тя излетря и след десетина минути се върна с дрехите на момчетата. Те изчезнаха за няколко секунди и после се върнаха напълно облечени. Алис се захили.
-Момчета, ще правим парти за Хелуин. Отиваме да си съберем нагажа. Вие съберете вашия. Ще се съберем на маистралата към Лондон днес, точно в 19:00. Разбрахме ли се. - Всички кимнахме. Изтрелях се към именито ми, държеейки Логан за ръката. Ясно беше че изобщо не ми беше бесен. Напротив, беше му забавно.

Влязох в хола след Ейми. Всички учудващо бяха насядали на канапето. Алис, Джаспър, Ви, Логан, Роуз, Емет, майка ми, баща ми и Ейми, естествено. Огледах се странно:
-Има ли нещо?
-Не! - всички отговориха в един глас.
Седнах на дивана и всички седяха неподвижно, докато Роуз не извика:
-Така де, разказвайте. Добре ли си изкарахте?
Кимнах одобрително докато, майка ми не отвори уста:
-Да знаеш колко добре си искарахмеее... Малко се поздърпахме със Неси... Но вече всичко е наред!
Тя ми се усмихна и отново отвори уста...
-Само да видиш какво си купихме...

С Емет стояхме един до друг, прегърнати, когато Неси влезе в хола:
-Има ли нещо?
-Не! - всички отвърнахме в един глас.
Попитах Бела как са си изкарали.
-Какво купихте от Париж?- беше ми интересно да разбера какво са пазарували, тъй като Бела не си пада много по шопинг.
Тя ми се усмихна и започна да ми изброява хиляди неща... беше възхитена от магазините, които й бях препоръчала.После, малко притеснена, но достатъчно нахална попитах Бела:
- Бела, използвахте ли с Едуард еротичното бельо, което Алис има навик да ти натиква в куфарите?
В същия момент всички в стаята се размяха, а Бела каза:
-Роуз, внимавай, защото в стаята има малки деца.

Щях да си го върна на Роуз. Едуард гледаше към стълбите и изглеждаше ... замислен?
-Алис - попита тихо той, продължавайки да гледа към стълбите. Алис спря да се смее и го погледна въпросително, все още усмихната - Защо пресмяташ колко пари сме похарчили в Париж. Това е безсмислено.
Алис сведе глава, а Едуард изръмжа
-Защо бъдещето изчезва - продължи да се ядосва той.
-Не знам ... никога не е било толкова ... скрито ... някой е взел сериозно решение сигурно ... не знам, Едуард - Започна да обаснява Алис, всички я гледахме учудено, никога не е била толкова объркана. Джейкъб влезе притеснен, а тя млъкна.
-Ъъъ, здрасти. Какво става? - попита объркано той
-Нищо - всички отговорихме заедно
-Ооок, тогава може ли да взема Неси? - Погледнах притеснено Едуард, който беше замръзнал, откакто Джейк беше в стаята. Неси се огледа объркано
-Ти ... ти ... - Едуард едва говореше, вече почнах сериозно да се притеснявам. Спомени от острова нахлуха в съзнанието ми. Държеше се почти както когато разбра, че съм бременна ...
-Едуард ... спокойно. Какво има, кажи ми - почнах да го успокоявам
-Опаа - каза тихо Логан и всички освен Едуард го погледнахме. - Ъъъ, Джейк ... според мен трябва да го направиш тук - Джейк сведе глада и си пое няколко глътки въздух. Не бях виждала Неси по-объркана от сега. Какво смяташе да прави той?!? Защо Едуард реагира така?!? Джейк отиде бавно до Неси и клекна на коляно. Извади една малка кутийка от джоба си и я отвори. Прекрасният пръстен блесна.
-Ренесме Кълън, ще се омъжиш ли за мен? - Едуард беше поставил лактите си на колене и спуснал, вдигнал глава и гледаше безчувствено Джейк. Алис окори очи, едва вярваща какво става. Логан му смигна одобрително, а Емет за първи път не знаеше как да реагира. Ви изпсна чашата си, а аз ... Джейк предложи на Неси .. но те са непълнолетни ... поне Неси. Тя...не...Джейк ...
Вълна от спокойствие ме заля

Стоях като вкаменена. Нямах идея как да помръдна тялото си. Вълни от спокойствие започнаха да обливат стаята. Видях че Едуард, иска или не, започна да се поотпуска. ПОгледна ядосано Джасър за малко, но послед погледа мъ падна отново върху Джейкъб. Имах чувството че ще му скочи да го разкъса. Завъртях очи и сложих ръка на рамото на брат ми. Погледнах Бела, която също изглеждаше шокирана. Видях че Джейк ме погледна с крайчето на окото си и му кимнах одобрително. Неси, най-накрая, отвори уста...

Загубих ума и дума, когато Джейкъб отвори кутийката и каза:
-Ренесме Кълън, ще се омъжиш ли за мен?
Дъхът ми спря за повече от миг. Почувствах се важна. Пръглътнах и казах:
-Да!
-КАКВО? - извика баща ми.
-Може ли да изчакаме докато станеш на осемнайсет? - попита мама.
Джейк кимна и ми сложи пръстена
Усмихнах се чаровно. Всички ме гледаха странно а аз се чудех, какво толкова е станало. Баща ми вече беше скръстил ръце неодобрително. Майка ми го галеше тихо и безшумно по рамото, а той сякаш се успокояваше все повече и повече. Джейк седна до мен и ме прегърна. Погледът ми обиколи набързо стаята. Търсех Ейми. Тя се беше свила в краката ми и беше почти заспала. Вдигнах я внимателно и я поставих на коленете си. Беше толкова мекичка и топла. Бяхме като една семейство. Аз, Джейк и Ейми. Стана ми смешно от мисълта и се засмях. Баща ми ме погледна по-странно и от преди и веднага усмивката напусна лицето ми. Така всички стохме и мълчахме докато майка ми не попита:
-А, къде ще живеете?
-Незнам! - отговорих смирено.
-Определено тук. - извика баща ми.
-Джейк какво ще кажеш? - попита невинно Алис.
-Ами, нямам нищо напротив. - кимна удовлетворително.
-След сватбата! - скочи баща ми.
-Но, татее ... - почнах аз, но мама ме прекъсна.
-Неси, чу баща ти. Не си играй с огъня!
-Уф ... добре, но къде ще живеем?
-В твоята стая - каза татко.
-Да, но ще се нуждае от ремонт ... - започнах отново аз.
-След сватбата! - каза твърдо татко и реших да се предам.
-Доообрее!
Взех Ейми и я гушнах. Тя тъкмо се пробуждаше.
-Аз отивам да я изведа! -казах тъжно.
-Ще дойда с теб! - отговориха Джейк и мама.
-Ти няма да ходиш с него никъде! - изръмжа баща ми.
-Доообре де. - начумерих се.
-Тогава аз ще дойда! -каза майка ми.
-На тебе ти е разрешено. - изхили се татко.
Всички се разсмяха, а аз изтичах до закачалката за връхна дреха. Майка ми ме последва и двете заедно излязохме от къщата с Ейми.

Бела и Неси излязоха. Логан постави ръка на рамото на Едуард и го поледна.
-Ъм Ед, какво ще кажеш за един лов? По мъжки. Аз, ти, Джас и Ем. Имаш нужда да се разведриш.
-Ами, да. Мисля че да... - Ед изправи и напуснаха стаята. Погледнах замислено Алис и Роуз.
-Ако живеят тук след сватбата това няма да се отрази добре на Ед.
-Но ако са далеч, ще е по-зле...
-О, за бога. Предствете си мислоте на Джейк след... Първата брачна нощ, например?
-КАКВООО?! - Бела се беше върнала...

Предложението на Джейк ни дойде, като гръм от ясно небе. Всички бяхме шокирани. Замислих се за Ед- това няма да му се отрази добре. Джейк не е от любимците му.
- Представете си мислите на Джейк след...Първата брачна нощ, например!- изтърси внесапно Вероника.
Не бяха минали и 30 сек., а Бела вече беше в стаята:
- Какво?!- изкрещя тя.
- Нищо!- беше единственото нещо, което ни хрумна.
Приближих се до нея и сложих ръката си върху рамото й:
- Не се тревожи, мила, всичко е наред. Ние сме до вас и ви подрепяме.
- Наред ли?! Нищо не е наред! Неси дори не е пълнолетна. Не мога да приема Джейк по този начин, не искам да се жени за нея!!!
В този момент чух как Ейми влиза в стаята, а след нея и племенницата ми- тя беше чула всичко и беше много разтроена!...

Неси влезе и ме изгледа с ококорени очи. Защо казах това?!?
-Мамо, мислех, че само тати има против ... - разкрещя се тя ... чакай! Тя ми крещеше?!? Завъртях се на пети и тръгнах бавно към Джаспър
-Джаспър, това е възможно най-неподходящия момент да си играеш с емоциите ми!!! - извиках аз, а той пристъпа назад.
-Бягай, братко - промърмори Емет, а аз го изгледах със свиреп поглед. Ви и Роуз се разсмяха
-Мамо ... не съм искала да ти ви ... ЧИЧО ДЖАСПЪР!!! - Неси чак сега зацепи, което накара всички нни да се разсмеем.
-Оу ... - каза Алис, видяла плановете ми
-Оу ... - прочете й мислите Логан
-Уоу! - Едуард току що влезе. Ръмжене се чу от страна на всички "не-виждащи-бъдещето" и "не-четящи-мисли"

Влязох в къщата заедно с Джейкъб. Не знам какво ми стана, че започнах да крещя на майка ми.
Най-накрая зацепих, че Джаспър си играе с емоциите ни и ни върти на малкия си пръст.
-ЧИЧО ДЖАСПЪР! - изкрещях аз.
Всички се изсмяха, а аз и майка ми се нахвърлихме да гъделичкаме чичо ми. Как можеше да прави така?! Розали и Ви се включиха, а другите се търкаляха на земята от смях. Емет дойде да оттърве Джаспър от нас, но опита му се оказа безуспешен. Изведнъж Есме влезе и каза:
-Вечерята, естествено за тези които вечерят, е готова!
Баща ми и майка ми се разсмяха, а Аз, Джейк и Ви се запътихме към трапезарията. Почти бяхме излязли от хола, когато Ейми тупна на земята, падайки от дивана. Всички се изсмяха, а Алис продума:
-Не са ли сладки Неси и Джейк. Приличат си.
Последното нещо, което видях на излизане от хола беше злобния поглед на баща ми към Алис...

Ренесме ,Вероника и Джейкъб отидоха в трапезарията.
-Неси, мила ще попиташ ли дали някой се нуждае от нещо ?- попита Есме.
-Разбира се!-прошепна Неси и се върна в хола.
-Хайде да сядаме на масата вече, умирам от глад!-каза изведнъж Джейкъб.
-Не, ще изчакаме Ренесме.- каза Вероника.
В този момент в стаята връхлетя Неси.
-Какво има?-попита зачудено Есме
-Ами, незнам вички се държаха толкова странно.Не мога да ги позная.Все една не бяха те.-заяви Неси
Тогава Есме реши да вземе нещата в свои ръце.Тя отиде в хола, за да разбере какво става.
-Карлайл, скъпи какво става?-попита зачудено Есме
-Няма нищо, скъпа не се питеснявай.-каза загадъчно Карлайл
Изведнъж, както си говореха Алис падна на земята неподвижна.Никой незнеше какво да прави.Джаспър вдигна Алис от земята и я сложи на дивана.
-Бела донеси чаша с вода, моля те?- каза Роуз.
Щом Бела се върна от кухнята, Роуз напръска лицето на Алис с вода.Това помогна малко и тя се свести.
-Как се чувстваш, мила?-попита питеснено Джаспър.
-Мисля, че съм добре.-една измълви Алис
-Какво се случи? Да не си получила видение?-попита любопитно Есме.
-Да наитина имах видение, при това много странно.После ме побиха топли тръпки и... нататък ми се губи...-каза Алис
Всички мълчаха..Изведнъж Ейми се разлая... Вероника отиде да разбере какво става.Щом се върна беше много уплашена.
-Навън има някакъв човек!-изрече уплашено Вероника
-Успокой се, ше отида да видя кой е!- казах аз
-Не, мамо никаде няма да ходиш! Може да е опасно- каза Ед
-Скъпи, върви с него, моля те!-казах аз на Карлайл
-Добра идея-отвърна Карлайл и ми се усмихна.
Всички с нетърпение очаквахме да се върнаат..
-Какво ли става?- попита любопитно Джейкъб
-Ооо, чакйте получих нови видение- изрече извенъж Алис
-Хайде Алис, не се бави, разказвай!-извика нетърпеливо Бела
-Те, те , те се нуждаят от помощ..-каза Алис и в същото време отново се свлече на на дивана..
-Отивам при тях-заяви Емет
-Не, Емет никаде няма да ходиш сам!-казах аз
-Джейкъб върви с него, моля те.-но още преди да съм изрекла тези думи те мигнвено изчезнаха..
Всички бяхме много разтревожени...

Стоях неподвижно на дивана. Мислите ми летяха и всичко беше мъгливо. Усещах рълата на Ренсме на рамото ми.
-Добре ли си лельо?
-Аз... Аз... Объркана съм. Заради Джейк и Неси виденията са мъгливи. Всичко е някак объркано. Точно като, като... - Не довърших изречението. Не исках да го довършвам. - Сякаш решението не е твърдо. Някой си играе с виденията ми...
-Както... - Бела си пое шумно въздух. Да, беше се досетила. Точно както когато Виктория събираше армията си от новородени. Тогава бях също толкова безпомощна. Нещо не беше наред... След няколко дълги минути момчетата се върнаха заедно още някакъв мъж.
-Това е Стан.

Върнахме се в къщата заедно със мъж на име Стан. Това беше човекът, който седеше пред къщата ни. Той е обърквал виденията на Алис.
-Той ни предупреди, че ще ни дойдат някакви гости, но не уточни какви! - казах аз и стигнах челюста си.
-Ясно! - измънка Карлайл.
Алис беше по-добре. Вече се изправи и седна нормално. Неси продължаваше да държи ръката си на рамото й. Роуз спря да я пръска с вода. Тя тупна шумно чашата и половината от водата се разля по стъклената маса.
-Отивам за кърпа. - каза смирено Неси.
Кимнах удобрително и седнах до Бела. Попитах я:
-Как си мила?
-Добре, нищо ми няма. Само леко се поуплаших. - измънка тя и се засмя. Тя показа белите си перфектни зъби и чак аз завидях на себе се. Неси се върна с кърпата и започна да попива водата, която Розали разля. Чух как токчета от женски обувки лопаха по стълбите от мрамор. Розали слизаше ядосана заедно с Емет.

След като Алис се свести, изправи се и седна нормално спрях да я пръскам с вода. Тупнах силно чашата и половината вода се разля върху стъклената маса. Беше нарочно. Излязох безшумно от стаята, а Емет ме последва.Последното нещо, което чух беше как Ед праща Неси за кърпа.
- Полудяха ли?! Как може да пускат един непознат в къщата?- попитах Емет.
- Спокойно, скъпа, не се тревожи.
Обърнах се ядосана и тръгнах към стълбите. Токчетата ми шумно лопаха по мрамора и май не бяха чули само обувките ми!
-Емет е прав, сестричке, няма място за притеснение.- опита се да ме разведри Алис.- Знаеш, че ще разберем, ако крие нещо.
-А от къде сте сигурни? Мисля, че е безотговорно да го допускате в къщата. Смятах, че искате Неси да е напълно защитена, а сега не е. Все пак този човек обърква виденията ти, Алис!
Може би преовеличавах, но наистина бях притеснена- мъжът не ми харесваше, затова излязох от къщата, макар да се опитаха да ме спрат...

Отидох за кърпа. Когато се върнах Алис вече беше по-добре, а в хола стоеше някакъв мъж. Не знаех името му. Не ме и интересуваше. Попих водата от масата и се запътих да седна на канапето.
-Тате, къде е Джейк? -попитах смирено и тъжно.
-Тръгна си. Каза, че има работа. - замисли се той.
-Хубаво! - съглаих се.
Грабнах телефона си от масата и веднага набрах номера на Джейк. Когато чух първия сигнал станах от канапето и минах през голямта двойна врата. Седнах на студените мраморни стълби и зачаках да вдигне проклетия си телефон. Изведъж чух:
-Ало... - кадифения му глас.
-Ъъм, тръгна си без дакажиш нищо. - разсърдих се аз.
-Ами, имах работа, надявах се баща ти да ти каже. - каза изнервено той.
-Да, каза ми.
-Искаш ли довечера да дойда да те взема? - попита настойчиво.
-Става. -измънках под носа си. - Чао за сега.
-Чао, Неси.
Затворих телефона и се разтичах по стълбите към стаята си. Обувките ми, макар и с малки токчета, се чуваха по мрамора.