Езерото на сенките

След като излязох от гробището продължих да вървя безцелно. Явно бях попаднал прословутата мрачна част, защото тук всичко бе много по зловещо отколкото другия край на града. Без да виждам къде ходя се оказах до невероятно езеро. Дърветата го обликаляха и сякаш правеха мрежа околко него. Беше нощ и луната се отразяваше във водата. Опитах се да видя другия край на езерото, но някой ме прекъсна. Усетих нова миризма да нахлува в ноздрите ми. Вампир. Това, че е някой от моята раса беше доста обнадеждаващо. Щях да си имам компания. Обърнах се, но застинах на място. Очаквах мъж, а на няколко метра от мен, обърнато с гръб, стоеше високо момиче с дълга, тъмна коса. Сподавих ахването си. Бях виждал много вампирки, но това момиче сякаш ме притегляше към себе си. Определено в нея имаше нещо различно. Приближих се малко и се покашлях.
-Здрасти... - Надявах се да не звуча като пълен идиот както се чувствах.

-Здрасти... - прокашля се някой, откъсвайки ме от мислите ми.
Не бях забелязала как някой се е приближил. Мислех че съм напълно сама, но нямаше особено значение. Може би щях да завържа някое ново запознанство. Обърнах се и видях красиво момче застанало на няколко метра от мен. Имаше невероятни очи, в които можеше да се изгубиш. Внезапно ми се прииска да се протегна и да заровя пръсти в сламено русата му коса, но бързо подтиснах това желание.Какво ми ставаше..
- Здрасти - отвърнах и се усмихнах.- Аз съм Ванеса.
- Ейдриън - отвърна русокоското.
Чак сега забелязах, че и той е вампир. Не бях много по детайлите, всъщност бях доста разсеян човек, а и красивото момче пред мен отвличаше вниманието ми допълнително.
- Тук ли живееш? - въпросът ми прозвуча доста тъпо, но не ме интересуваше особено.

- Тук ли живееш?
-Ами всъщност наскоро се преместих... - Ох, беше ми доста трудно да вържа свястно изречение, още повече след като видях Ванеса... Беше невероятна... Чертите на лицето и бяха съвършенни, точно както и предполагах. Но това, което успя да ме завладее още повече бяха очите и. Имах чувството, че потъвам в тях. Сякаш всичко около мен в един миг изчезна. Разтърсих глава, за да прогоня всички тези мисли. Осъзнах, че мълча прекалено дълго.
-Ъм а ти? Тук ли живееш? - Бях на косъм да я помоля да ме разведе из града само и само да остана по дълго с нея, но съобразих, че е редно първо да чуя отговора и. И без това вече приличах на някой бавно развиващ се.

-Ъм а ти? Тук ли живееш? - след дълга пауза попита Ейдриън.
- Не - отвърнах. - От скоро съм тук.
Tози град все повече и повече започваше да ми харесва. Първо срещах Вероника, а сега и Ейдриън, който ме караше да си забравя мисълта всеки път, когато се усмихнеше. Тази негова крива усмивка ме разтапяше. Чудех се какво ми става.. защо той ми действа така.. Чувствах се глупаво до сега не ми се бе случвало подобно нещо. Плъзнах погледа си по него.. като се спрях на очите му.. тези очи..
- Имаш невероятни очи - изтърсих преди да се усетя.
Чувствах се като пълен идиот трябваше първо да мисля и после да действам или в случея да казвам разни неща. Дори не бях усетла как това се изплъзна от устата ми.

Ахнах под носа си и усмивката отново се разля по лицето ми. Тя смяташе, че имам невероятни очи. Ако можех щях да се изчервя. Опитах се да затърся из главата си как да фомулирам комплимента, който смятах да и направя, но не можех да мисля.
-Благодаря, - Още щом го казах се почуствах като идиот. - Ъм не искам да съм гаден, но вие милейди сте най-красивото същество, което съм виждал. - Опитах да се поопусна малко, защото бях сигурен, че си личи колко съм напрегнат. - Мога ли да ви попитам как така толкова красива млада дама се разхожда сама? Приятелят ви не се ли притеснява...? - Надявах се да каже, че няма приятел, но се съмнявах. Не можеше толкова красиво момиче да е само. Беше глупаво да питам и Ванеса сигурно в момента доста ми се подиграваше на ум.

-Мога ли да ви попитам как така толкова красива млада дама се разхожда сама? Приятелят ви не се ли притеснява...?
Думите му ме ласкаеха. Ейдрън смяташе, че съм красива.. може би и той усещаше някакво привличане между нас Той говореше малко странно или поне така ми се струваше.
- Нямам такъв - усмихнах се. - Последният ме изнерви и трябваше да го убия - шегувам се.
Русокоското се подсмихна с дяволита усмивка, която го караше да изглежда още по секси ако това бе възможно.
- А ти имаш ли си приятелка?
Поредният идиотски въпрос от моя страна. Шансът да няма гадже беше много малък. Та той бе съвършен като външност.

Засмях се. Нямаше приятел. Не исках да си го признавам, но това много ме радваше.
-Ами всъщност не, повечето момичета откачет като започна да говоря на вие и ме взимат за луд. Просто смятам, че трябва да има някакво уважение... - Ухилих се. - И ти определено ме плашиш, май не трябва да те изнервям за да не ме убиеш. - Знаех, че няма да се случи, но ми беше забавно да се шегувам с това. Ванеса наистина имаше супер чувство за хумора в допълнение на идеалната външност. Исках да я целуна, но като нищо щеше да ми удари шамар... Исках да сплета пръсти в косата и... Направих няколко крачки и се приближих само на сантиметри от нея.
-Значи нямаш приятел...

-Значи нямаш приятел...
-Ами не ..
Ейдриън бе на няколко сантиметра от мен.. дъхут му гъделичкаше кожата ми.. устните му бяха толкова близо... това ме побъркваше, чудех се дали ще ме целуне. Не го познавах, но това изобщо не ме интересуваше исках просто да усетя устните му върху мойте. Почти бях сигурна, че и той го искаше, но може би просто си играеше с мен.. Не можех да преценя , нито да разгадая изражението му.
- А сега какво? - попитах скъсявайки разстоянието помежду ни още малко.
Усмихнах се и вдигнах поглед към прекрасните му очи. По принцип не си падах по синеоки блондита, а тъкмо обратното, но явно момчето пред мен бе изключение..

В мига, в който тя се приближи вече не ми пукаше зе нищо.
-Какво ли? Зависи какво искаш... - Погледна я дяволито и без да дочаквам отговора и я притеглих към себе си. Целунах я страстно и ръцете ми се обвиха по силно около кръста и. Харесваше ми да я целувам, а факта, че тя не се отръпна беше много показателен. Бутнах я нежно на земята. Устните ми се спуснаха по врата и и после отново намериха нейните. След миг се отръпнах леко и се подпрях на лакти, така че да я погледна в очите.
-Опа... - Засмях се. - Не исках да го правя... Е всъщност исках. - Усмивката отново се разля по лицето ми.

-Опа... -засмя се русокоското - Не исках да го правя... Е всъщност исках. - усмивка отново озари лицето му.
Тялото му бе толкова близо до моето,това определено ми допадаше. Исках отново устните ни да се слеят в едно. Целувките му бяха нежни и в същото време изпълнени със доза страст. Караха ме да забравя всичко останало, сякаш бяхме само двамата и нищо друго не съществуваше. Това беше странно, но не ме интересуваше, просто исках да бъда в обятията му отново, да усетя устните му върхо мойте..
- Последно? - попитах. - Стори ми се, че определено го искаше - допълних без да му оставям време за отговор.

-Определено исках, права си. - Наведох се и започнах отново да я целувам. Ръката ми се спусна под блузата и след миг вече я разкъсваше. Просто не можех да се въздържа, макар че знаех, че трябва. Ванеса беше невероятна, а да я целувам ме караш да се чувствам както никога до сега. Исках да усещам всяка част от тялото и, исках само да я притискам до себе си без да се интересувам, че сме на публично място. Някой можеше да мине от тук всеки момент. С крайно неоходство отново се изправих на лакти и я погледнах. Трябваше да видя знак дали да спра.
-Искаш ли да се преместим някъде на по закрито? Някъде където няма да има кой да ни прекъсне?

» Езерото
» Езерото