Нацупих се леко.
-Хей, защо си прибра крилете? Харесваха ми... - Погледнах я намусено и се замислих над думите и.
-Още веднъж ти благодаря за предложението и определено ще го обмисля, но за сега предпочитам да си стоя на земята. - Засмях се. Не бях най земния човек на света и за това думите ми прозвучаха още по странно. Ухилих се докато си мислех всичко това, а и реших, че няма смисъл да се цупа за крилата. Бяха уникални, но все пак не можех да ги зяпам постоянно.