След дългото ходене се бях озовала в гората а дори не помнех как. Докато вървях по пътеката си мислех, че бях малко груба към Ейдриън. Беше негово право да ми откаже, не знам защо толкова се бях засегнала. Напоследък където и да идех се чувствах някак самотна, така сякаш ми липсва нещо, но това бе глупаво та нали съм ангел какво може да ми липсва? Отклоних се от пътеката и се качих на малкото хълмче. Седнах в тревата под едно дърво и се замислих какво може да ми липсва. Пред мен се разкри изгрева. Останах загледана така в изгряващото слънце. Реших да ида до кея и да се полюбувам на вълните.