Всекидневна 4

Топлината в имението ми подейства добре. Логън все още го нямаше и предположих, че е при Кълънови. Дръпнах Неси към любимата ми всекиднвена. Определено тук ми беше най уютно. Седна на белия диван и свалих якето си. От долу бях с сладък черен потник. Опрях главата си назад и погледна Неси.
-Е, как ти се струва? - Говерех за имението. Надявах се да и харесва... - Аз... Това е любимата ми всекидневна. Ако искаш направо да си избереш стая...? - Преди да ми отговори обвих ръце около нея и я притеглих към себе си. Действаше ми невероятно успокояващо, просто ми беше хубаво да я прегръщам. Чуствах се като в доброто старо време, когато бяхме само двете... Беше наистина невероятно.

-Е, как ти се струва? - предположихх, че имаше предвид имението. Както и предполагах интериорът беше невероятен. - Аз... Това е любимата ми всекидневна. Ако искаш направо да си избереш стая...? - довърши Вероника придърпвайки ме в прегръдки си. Бях забравила колко приятно бе това и как я успокояваше. Бях забравила това, но всеки миг прекаран с нея ми припомняше какво бе преди.. колко хубаво бе преди. Надявах се, че между нас нищо не се е променило. Исках отношенията ни да са същите..
- Стаята е прекрасна - усмихнах й се. - Но не съм никак очудена все пак това е твоето имение. - тя отвърна на усмивката ми и ме притисна към себе си по- силно.Това найстина ми липсваше.
- Хмм не бързам да си избирам стая .. - започнах аз и се огледах - Всъщност къде се губи Логън? - хвърлих й въпросителен поглед. Бях свикнала винаги да еоколо нея и сега ми бе странно, че не беше тук.

Погледнах я и прехапах устни.
-Нямам никаква представа.... - Погледнах я и се облегнах на рамото и. - Предполагам още е с Кълънови, на мен не ми се стоеше с тях и дойдох на плажа. Той... Сигурно си мисли, че съм се прибрала и съм си легнала, а и си прекарва добре с тях. - Прегръдката и бе ледена, но за мен тези студени ръце бяха най-удобното нещо на света. За мен това бе най-топлата прегръдка. Преди с часове бях държала ръката и, въпреки измръзващите ми пръсти и сега пак бих го правила. Чуствах се защитена и обичана... - Липсваше ми Ванеса... Нямаш идея колко много. - Не знаех какво ми става. Гласа ми потрепери леко и бях на път да се разплача...

-Липсваше ми Ванеса... Нямаш идея колко много. - гласът й леко потрепери, изглеждаше разтроена и въпреки всичко сякаш се чувстваше удобно в прегръдката ми, вече бе спряла да трепери, верочтно се бе стоплила, нямаше го студеният морски бриз, сега бяхме на топло в уютната й къща.
- Хей добре ли си? - притесних се, не знаех защо бе такава . Сякаш всеки монт щеше да се разплаче.. Аз ли бях направила нещо или имаше друга причина. Притиснах я към себе си внимателно, все пак бях доста по силна от нея и ако не внимавах можеше да я нараня. Отметнах един кичур от косата й, избървайки една сълза, която нежно се стичаше по лицето й. - Успокой се , всичко е наред мила.. - исках да й помогна някак да я утеша.

Трепнах леко когато осъзнах, че сълзи се стичат от очите ми. Преглътнах и погледнах Ванеса.
-Не се тревожи, добре съм. - Притиснах се още по силно към нея. Знаех, че внимаваше да не ме нарани, но нямаше проблем. Бях наполовина човек и бях чуплива, но не чак толкова. - Просто ми липстваше Нес... - Лъжата беше глупава, но наложителна. В момента исках просто да си стоя в ръцете и, без да помръдна. За съжаление Ванеса усещаше когато лъжа и строгия и поглед ме накара да отклоня очи. - Всичко е наред... Нямаш представа колко съм щастлива в момента... - Замълчах и отново я погледнах. Всъщност проблема идваше от непрестаните спорове с Логън напоследък, но не ми се говореше. Нямаше само след час заедно да съсипя всичко с глупав проблем. - Обичам те.

- Обичам те - каза Вероника.
- И аз теб - отвърнах и се усмихнах.
Усещах, че има нещо и колкото и да се опитваше да ме заблуди - не можеше. Познавах я може би дори повече от колкото себе си. Винаги знаех, когато се опитваше да скрие нещо от мен. Знаех, че е щастлива от срещата ни, но и че има нещо и не смятах да я оставя да се измъкне. Не разбирах обаче защо се опитваше да ме излъже. Но това нямаше никакво значение сега, исках просто да разбера какво има, какво не беше наред.
- Знам, че криеш нещо. Нека караме без заобиколки тъй че ми кажи какво има?- казах поглеждайки я.

Свих се леко.
-Защо ме познаваш толкова добре? - Не можех да отричам пред нея, но не исках да говоря за това. Не бях готова за реакцията и. Очите ми отново се напълниха със сълзи. Отметнах косата си, така че да покрие лицето ми и се загледах някъде в пространството. За съжаление нищо, никога не обягваше на Ванеса. Нямаше как да се измъкна и я погледнах, бързо истривайки очите си. - Виж Нес... Нека не избързваме, не ми се говори сега за това. А и Логън сигурно ще ти разкаже, когато те види... - Замълчах. Определено предпочитах да научи от мен, но ако и кажех сега шанса да се скараме беше огромен, а риска не си струваше. - Спокойно Ванеса. Всичко е... наред.

.- Виж Нес... Нека не избързваме, не ми се говори сега за това. А и Логън сигурно ще ти разкаже, когато те види... - Вероника замълча за момент, след което добави - Спокойно Ванеса. Всичко е... наред.
Погледнах я знаех, че определено нещо не е наред. Тя не можеше да скрие това от мен, но явно сега не й се говореше. Можех да я притисна и да я накарам да ми каже, но не исках, това щеше да я разтрой допълнително. По двете страни на лицето й все още имаше няколко сълзи, които й бяха обегнали. Протегнах ръка и ги изтрих, след което се усмихнах .
- Добре ще говорим друг път - казах и я погледнах.- А сега се усмихни. Не искам да виждам повече сълзи - допълних и отново я прегърнах.

-Да, добре... - Усмихнах се малко насилствено, но без преструвка. Нес определено можеше за секунди да ми оправи настроението, това и го признавах. Тя си беше моето момиче.
-Знаеш ли... Имам чуството, че никога не сме се разделяли, сякаш вчера се видяхме за последно... - Погледнах я топло. Наистина се чувствах така, нищо не се беше променило между нас. Ние се бяхме променили - да, но... Ръцете и си оставаха все толкова топли за мен колкото са били винаги. Твърдата и прегръдга беше най-хубавото място за мен... Внезапно си спомних нещо.
-Между другото, ти ще трябва да си избереш стая... И можем да вземем нови мебели, а и трябва да те запозная с кълънови... Ох... И май трябва да кажа на Логан, че тук. Съмнявам се да ти познае миризмата...

-Между другото, ти ще трябва да си избереш стая... И можем да вземем нови мебели, а и трябва да те запозная с кълънови... Ох... И май трябва да кажа на Логан, че тук. Съмнявам се да ти познае миризмата...- заизрежда Вероника отнасяйки се някъде в пространството.
Усмивка се бе върнала на лицето й, което ме стопляше отвътре. Радвах се, че е щастлива и че сълзите липсваха в красивите й очи.
-Май имаш доста работа да свършиш - усмихнах се аз. - Ам.. няма нужда да си избирам мебели. Достатъчно ми е неудобно, че ще живея с вас - тя понечи да възрази,но аз бързо продължих -пък и съм сигурна, че стайте са страхотни познавам вкуса ти.

Засмях се.
-Хубав начин да ми се подмажеш... И добре, но ако нещо не ти харесва искам веднагически да ми кажеш, за да го сменим. - Погледнах я доста сурово, макар да ми беше трудно да сдържа усмивката си. - И ако пак чуя, че ти неудобно да живеш с нас, ще те фрасна! - Замълчах за миг и видях лицето и. - Ох, добре де... Ще накарам някой истински вампир да те фрасне. - Засмях се. Наистина ми трябваха няколко секунда да се усетя, че нищо не мога да и направя. Нес се засмя и естествено успя да зарази и мен - както винаги. След няколко секунди се успокоихме и я погледнах. - Сега, аз отивам да ти оправя стаята... И искам да е изненада за теб, така че... Разходи се... Тук или из града... Ще ти звънна като съм готова.

» Всекидневна 1
» Всекидневна 2
» Всекидневна
» Всекидневна 4
» Всекидневна 2