Поляната за бейзбол

First topic message reminder :

*Темата е направена в този раздел с спецялното съгласие на щефчето*

С майка ми и Ейми отидохме на поляната. Пуснах кученцето ми да тича свободно и заговорих с мама:
-Ъъъъм....
Преди да довърша изречението си баща ми изведнъж скочи пред мен. Уплаших се.
-Как може той да ти предлага брак и ти да приемеш? -запита разярен той.
-Емииииии... - увъртах колкото се може.
-Едуард, свиквай с мисълта, че те се обичат и тоя я беляза вече! Нищо не можеш да направиш!
Баща ми сведе глава. Отидох да си поиграя с Ейми. Тя беше още малка и тревата по някой път беше по-висока от нея, но затова беше толкова сладка лутайки се като в лабиринт и понякога капчици роса се озоваваха на нослето й.

Неси отиде да си играе с Ейми ... наистина много я обичаше. Видях, че Едуард й се усмихва също. Подпрях брадичка на рамото му
-Какво си мисли?
-Всъщност нищо ... мислите й са толков безгрижни и радостни - обърна глава той и ме целуна по челото
-Едуард, трябва да примириш ... - запоочнах темата наново
-Знам, просто ... мислите на Джейкъб са толкова ... Знам, че не може да живее без нея, но това не значи, че трябва да й предложи, докато тя е още на 16! Просто не е редно ... - зашепна той
-Добре, но ако й беше предложил на 18тия рожден ден нямаше да е различно, признай си .... Знаеш, че той никога не би позволил да я наранят
-Разбира се ...
-Добре, сега остава да те държим далеч от тях двамата 2 седмици след първата им брачна нощ - Едуард замръзна, а аз се разсмях силно. Неси се обърна към нас, гушкайки Ейми
-Пак ли говорите за мен и Джейк? - почти проплака тя, а аз се разсмях още по-силно
-Хайде Неси, хайде, че баща ти ще ... - реших да си замълча

Отидох до родителите ми. Явно отново обсъждаха това, че Джейк ми предложи брак, а аз съм на 16, защото според тях съм още много "малка". Усетих как Ейми ближеше ръката ми и се засмях.
-Тааакааам, хайде да се връщаме към къщата. - казах леко намусена с нетърпение да видя Джейк.
-Ммм, добре. - каза майка ми и тръгнахме.
Вървях по бабуните по пътеката към къщата. Пуснах Ейми да тича свободно и се обърнах към родителите ми:
-Ъъъм, какво мислите за това относно Джейк и мен?
-Мисля, че не е редно. Та ти си още на 16. - изръмжа баща ми.
-Ами, тате, ти не разбра, че с Джейк се обичаме. - викнах със силен тон.
-Разбрах, но... мислите му са така... - той млъкна изведнъж.
-Какви са, тате? - изсумтях.
-Ъъъм... -нищо повече не каза.
Стигнахме къщата и преди да влезем Джейк излезе и ми каза:
-Ела със мен да поговорим за две минути.
Кимнах положително и се запътихме към пейката до градината на Есме, която тя с такъв захлас наблюдаваше от вътрешния прозорец...
-Неси... Виж какво, знам че баща ти не удобрява това че сме заедно, но ти знаеш, че те обичам и искам да съм с теб! - редеше думите си той.
-Знам Джейк, и аз изпитвам същото. Но той просто си е такъв. Никога няма да си промени мнението за нас. Това е така защото аз съм му дъщеря. Всеки баща се държи така. - отговорих смирено.
-Да, ясно ми е. -начумери се той. -Знаеш колко много те обичам.
-Знам, естествено. - усмихнах се чаровно.
-Хайде да се връщаме вътре. Може да помислят, че съм те откраднал преди сватбата. - изхили се той.
Уви придържащо ръка около талията ми и така влязохме в къщата.

Разхождах се из бейзболната поляна, след като бях разгледала имението на новото ми семейство. Досега се бях запознала само с Есме и Карлайл, другите не ги бях виждала. Нямах възможност да се запозная с момичетата, с които се срещнах. Личеше си, че новото ми семейство бе преживяло много. Можех да го усетя.
Изведнъж чух стъпки зад мен, затова се обърнах и видях, че това е една от новите ми сестри.

Разхождах се из поляната замислена. Беше обичаен дъждовен ден, но нямаше да завали въпреки мрачно надвисналите над града облаци. Вървях без да усещам нито колко, нито накъде. Естествено си мислех за Джас, който беше на лов. Май трябваше да ида с него... Е не бях толкова толкова жадна, но все пак това беше време насаме далеч от всички любопитни очи. Проверих замислено бъдещето и видях, че Ви има намерение да ми предложи да излезем следобед. Искаше да се видим и да си поговорим - нещо обичайно. Около мен се разнесе миризма и веднага познах, че това е Вероника. Тя също ме усети и се обърна.
-Хей здрасти.

- Здрасти. Ти трябва да си Алис - една от новите ми сестри. Предполагам, че знаеш коя съм, но все пак аз съм Вероника - Розелин Д... Кълън. Вече. Старата ми фамилия е Дънстън. Между другото, аз съм на 109 години, родена съм вампир, но изглеждам като осемнайсет - годишна, както повечето вампири. - млъкнах, защото осъзнах, че говоря прекалено много, затова зачаках тя да заговори.

Пишете по дълги и описателни поствое, които не се основават изцяло да речта на героя. Описвайте времето, деня, настроението си, действията, движенията си и т.н. и т.н.
Следващия пост под 5 реда и/или основан ЕДИНСТВЕНО на думите на героя ви, ще бъде санкциониран.

-Здрасти - Усмихнах и се весело. - Аз съм Алис, Алис Кълън. Радвам се най-накрая да се запознаем. По миризмата усещам, че вече си била в къщата? Есме сигурно ми е ядосана задето не и казах, че съвсем скоро ще имаме нов член в семейството. - Отметнах късата си коса назад и я пригладих. - Има дарбата за видения. Малко е трудно и ти беше малко мъглява но... Никога не греша. - Май не трябваше да се хваля толкова. Всеки греши... - Ъм на 109 ли каза че си? Горе долу колкото брат ми - Едуард. Аз съм... ми и аз някъде около 100 и нещо, вече не ги броя. Не виждам смисъл. Откакто срещах Джаспър... Мм... Всичко е като един прекрасен миг. - Ако бях човек щях да се изчервя. Напуши ме смях... Звучах точно като някаква влюбена тийнеджърка... - Вероника ще ми разкажеш ли за себе си? Надявам се да не съм нахална... - Притесних се че прибързвам с въпроса, не исках да я притискам.

*Сестра (шефче) ми сори за претния кратък пост. Просо бързах. ;]

С едно грациозно и бързо движение седнах на тревата и погледнах към Алис. Днес слънцето грееше, затова кожата ми и тази на сестра ми блестеше. Чувствах се добре, много по - комфортно, след като се запознах с някой друг, освен с Есме и Карлайл. Прекрасно е, че намерих ново семейство, което се изхранва с животинска кръв точно като мен.
Размислите ми бяха прекъснати от въпроса на Алис. Забелязах, че и тя е седнала на тревата срещу мен.
- О, не. - казах и замахнах с ръка. - Имам предвид, че не си нахална. Разбира се, че ще ти разкажа. - прочистих гърло и започнах с историята. - Родена съм във Форкс, на 29 ноември 1901 година. Никой не ме е ухапвал, родена съм си така. Щом Волтури разбраха за мен, дойдоха да ме унищожат. Но щом Аро докоснал ръката ми разбрал, че не съм заплаха и са ме оставили жива. Растяла съм с необикновена скорост. Спрях да раста, когато заприличах на осемнадесет - годишно момиче, но всъщност бях на година и половина, затова се наложи да се крия 18 години и излизах само вечерта. Когато минаха тези осемнадесет вече можех спокойно да изляза навън през деня. Естествено, излизах само когато времето бе мрачно. Мечтаех единствено да обиколя света, защото цели осемнадесет години седях затворена в имението, затова предупредих родителите си и тръгнах на път. Много време обикалях из Америка и Европа, видях невероятни неща. Но когато се върнах разбрах, че родителите ми били убити от Хитлер, понеже той узнал, че те са вампири. Бях съкрушена, затова напуснах Форкс и в продължение на един век аз обикалях като номад, но накрая се реших и се върнах тук и тогава намерих вас. Нямаш си и напредстава колко щастлива бях, че открих ново семейство. - спрях и си поех дълбоко дъх, за да усетя миризмата на бор, а след това продължих да говоря. - Е, това е моята история, разказана накратко. Дарбата ми е да контролирам четирите елемента. - усмихнах се широко. - Ами твоята история? - попитах накрая и зачаках Алис да ми разкаже.

Усмихнах се и заговорих.
-Моята история е доста странна. Не помня почти нищо от човешкия си живот. Събудих се сама. По късно имах видение и така се запознах с Джаспър. - Очите ми блеснаха само при мисълта за него. - След това, отново чрез мое видение за запознахме с Карлайл и останалите... Преди няколко години разбрах, че когато съм била човек съм държана в психиятрия заради виденията ми. - Тук замълчах и се замислих, колкото добре беше, че не си спомням тази част от живота ми... Не исках Вероника да усети мълчанито ми и продължих. - Всъщност разбрах защото един преследвач тръгна след Бела. Той е преследвал и мен и някакъв мъж от психиятрията ме е превърнал. Едуард убия Джейм, преследвача... И това е. Както казах, странна е. - Разсмях се. - Не те стресирам нали?

Разхождах се бавно по поляната. Дочувах гласовете на Алис и... И някакъв непознат глас. Сетивата ми не бяха толкова изострени колкото на вампирите, тъй че може би просто не чувах добре и не можех да разпозная гласа. Времето навън беше доста ветровито, което допълнително пречеше на слуха ми. Поклатих глава и се зачудих дали да ида при тях. Може би трябваше да остана за малко сама. Логън беше на лов заедно с Джаспър, Ед и Емет което беше доста добра възможност, но в крайна сметка реших да ида при сестра си. Когато стигнах до мястото те естесвено вече ме бяха чули и бяха вдигнали глава. Алис стоеше с някакво момиче което не бях виждала до сега. Внезапно си спомних, че в едно от виденията и, сестра ми ми беше споменала, че е видяла, че семейство Кълън ще имат нов член. И явно това беше тя. Приближих се към тях с наострени сетива.
-Здрасти... - Поздрава ми прозвуча доста колебливо. Алис скочи на крака и ме гушна за част от секундата. Усмихнах и се и се представих на момичето. - Аз съм Вероника, Вероника Марс, приятно ми е...

Разговорът, който водехме с Алис, прекъсна едно русокосо момиче, очевидно полу - вампир. Името й бе Вероника Марс. Значи не съм единствената с име Вероника.
Изправих се и се усмихнах широко, докато се представях на момичето.
- Здравей. Името ми е Вероника - Розелин Кълън. Вече. Старата ми фамилия е Дънстън. Много ми е приятно да се запознаем. - отново седнах на тревата, но разбрах, че нещо не ми даваше мира. Внезапно очите ми потъмняха и придобиха цвят на тъмен шоколад. Осъзнах, че същото е станало и с Алис. - Хайде на лов в гората. - предложих. Може би щях да се запозная и с останалите членове на семейството ми. Новото ми семейство.

P.S: Извинявам се, че РП - то е толкова кратко, но снощи съм седяла будна до два и половина сутринта и още съм малко сънена.