Трапезарията

Тук семейството правеше обичайните си съвещания (семейни събрания).

Трапезарията 699_big

Алииис!-обикалях къщата аз.
-Някъде отвън-каза ми Емет.В този миг Алис дойде до масата.-Или пък вътре.-разхили се той.
-Алис, жадна съм, хайде в гората-Очите ми светеха. Хайде, Хайде.
-Ама защо аз?
-Ами последния път само ние не ходихме. Не си ли жадна-вдигнах вежда
-Ами, да...-дръпнах я навън.
-Къде ще отидем?
-Амииии в гората, но по нависоко.

-Оф... Бела не знам... имах планове за вечерта... не може ли да идем утре? Толкова ли си жадна. - Загледах се в пространството. Всъшност с Джас бяхме решили да прекараме вечерта заедно и не исках да мъ отказва. Беше казал че ще ми казва нещо много важно, но по някаква причина не можех да видя какво. За толкова години той се бе научил да противодейства на виденията ми...

-Амии, хубаво тогава, отивам сама.-тръгнах към вратата и Алис ахна. Едуард моментално се оказа до мен.Ъ?
-Ти. никъде. няма. да. ходиш.-каза Едуард с възможно най-нежен глас
-Ама аз...
-Бела, просто недей!-Алис беше до мен.Гледаше ме с поглед "ако излезеш, ще те върнем"
-И защо? Какво видя, Алис?-с Едуард се гледаха...странно-Алис? Едуард!
-Ами, Алис видя нещо в бъдещето. Хайде, ела. Мился, че в хладилника има още от животинската кръв
-Ама...-той се обърна, държейки ме за раменете. Използваше цялата сила на очите си.-Обещай ми, че днес няма да излизаш. Моля те?-уф! Мразех така...
-Обещавам...добре, добре, ще пускам корени тук, хубаво!

При обикновенни обстоятелства щях да се разхила, но сега дори не можех да се усмухна. Най-лошото от всичко бе че не виждах ясно. Замислих се за момент и за развиках.
-Карлайл, Есме, Ем, Роуз, Неси, Джаспър. - Знаех че може и да не викам, но не можех да оворя спокойно. За секънди всички се озоваха окло мен. Джас обво ръце около талита ми и зашепна в ухото ми.
-Какво става Алис? Защо си толкова напрегната? - Поклатих глава. Притичах до хола и спуснах металнитя прозорци. Върнах се обратно пир втрещеното ми семейство. Поех си дълбоко въздух и заговорих.
-Всички да идат в хола. Никой да не излиза от там. Емет и Едуард, погрижете за всичко което трябва. Останалите, слушайте иг. Неси, обади се на Джайк и му кажи никой от тях да не припарва да земите ни. Не ме интересува как ще о убедиш, но трябва да го направиш. Джаспър идваш с мен. - Останалите ме погледнаха втрещено. - Едуард, нищо не им казвай за сега. Внимавай за Джайк и никой да не ме прекъсва. Ясно? - Ед кимна с очи. Хванах Джас за ръката и го повлякох към стаята ни. Охх всичко беше така мътно....

» Трапезарията
» Трапезарията